Култура и традиции

Обичаи и традиции

В село Старцево са съхранени много от старите български традиции, както християнски, така и езически. И тук, на 01 март, всички се кичат с мартеници, както е в цяла България.

Една от езическите традиции, които и днес се извършва от младите и възрастните хора на селото, е т.нар „Мартене“. То се прави ежегодно на 14 март. Според хората тук, тогава настъпва месец март /стар стил – „наша марта“/. Мартенето е свързано с изпращането на зимата и посрещането на пролетта. В какво се изразява тази традиция? На 14 март всички стават преди изгрев слънце – в 4:00 ч. сутринта, палят огньове от хвойна и ги прескачат. Смята се, че така прогонват злите сили за цялата година. На този ден се ядат ябълки и тиква. Не се пипа нож и игла, за да не се виждат змии през годината.

Друга традиция, спазвана допреди няколко години, е ходенето до изворче Аязмото в Хаджибекирова поляна и вземането оттам на вода, която наричали “светена”. Това се извършвало на 22 март / Свети Четиридесет мъченици/.

На 06 май /Гергьовден/ хората тук празнуват също и наричат този празник “Адрелес”. На този ден се правят люлки, на които се люлеят всички за здраве, денят е изпълнен с песни и веселия.

Хората в с. Старцево знаят всички по-големи християнски празници и ги определят, като броят дните от единия до следващия. Например казват: “От Касъм, /Началото на зимата/ 08 ноември до Коледа има два месеца“. Прави впечатление, че възрастните хора в селото отбелязват тези празници на датите по стар стил. Така Коледа, според тях, е на 08 януари.

Легенди

Съществуват много легенди и предания, както за древността, така и за падането на селото под Османска власт и съпротивата срещу завоевателите. Според една от легендите, на „Чуката“ над селото, има закопано Златно рало, което спира някаква много пълноводна река или извор. Според легендата, ако това рало бъде намерено и взето, ще бликне силна вода, която ще потопи селото.

Друга легенда е свързана с връх Света Неделя. Според нея, жена на име Неделя, е защитавала върха сама от набезите на османците, но върхът бил превзет с измама. Днес, там има построен параклис.

Много легенди и предания разказват и за Дельо Войвода и неговата любима Гюлсюме. Той е останал съхранен като герой и в песенния фолклор.