История

Според преданието, селището е най- старото в този край, поради това, при преименуването било наречено Старцево. За миналото на селото научаваме от преданията – то съществувало далеч преди Помохамеданчването. Потвърждение за наличието на живот и в по-старо време – римско-тракийско, са проучванията, направени от учителя по история Огнян Иванов. Той ги изгражда въз основа на монетите, открити в землището на c. Старцево от II- I пр. Хр. Исторически предания има както за Римско време, така и за Късновизантийската епоха и за Османското владичество. В околността на селото се намират и следи от старо рударство /Марава падина, Рупище/, за които се казва, че били останали от римляните. Южно над селото е връх Света Неделя, където още личат следи от късновизантийска крепост. Една от легендите за този връх гласи, че жена на име Неделя дълго време отбивала нападенията на турците, които превзели крепостта й с измама. В песенния фолклор са съхранени личности и събития, предимно от периода на Османското владичество. Това са песни, най- вече за хайдутството и най-яркия представител на района – Дельо Войвода. С писмени документи се разполага предимно от времето на Османското владичество, като те представляват удостоверения за владеене на земя и др.

Имена

Названията на село Старцево са били:

  • Алексиево – до Помохамеданчването
  • Елехче – през целия Османски период, до 1934 г.
  • Старцево – съгласно указ № 7/ 23.05.1934 г., се определят наименованията на населените места в Царството, както следва: с. Елехче – с. Старцево. Това наименование се запазва и до днес.

Според народната етимология, названието “Елехче” e произлязло от църквата „ Света „Елена“, която се намира в близост до реката. Пак според народната етимология, названието “Старцево” е дадено на селището през 1934 г., поради факта, че то е най- древното /старото/ в района и от него водят началото си гр. Златоград и с. Ерма река, тъй като в техните землища са били нивите и пасищата на старцевци. Това се потвърждава от обстоятелството, че, и сега, някои стари християнски родове от Златоград, като Теневи, Джерахови, Карагьозови, Хаджигеоргиеви, имат имоти в Старцево. Според проучванията на Ст. Шишков, името Елехче произлиза от турско-арабската дума „илиахче“ /дюля/ или от Хълма „Свети Илия“, на който някога се е издигала църква. Същият автор предполага, че преди Помохамеданчването селото се е казвало Алексиево.

Махали

Село Старцево е почти групиран тип и се дели на следните махали, общо 11 на брой: Долна махала, Топчиева махала, Твъдни край, Чукарка, Башарате, Касъмица, Багрилница /днес – Нов квартал/ и по-отдалечените от селото: м. Белите камъни – 4 км, Малка махала – 1 км, м. Габер – 2 км, м. Оловото – 2 км.

Повечето махали съществуват от създаването и разрастването на селото, като се предполага, че „Багрилница“ е възникнала при развитието на занятията през периода на Възраждането и по-конкретно – оцветяване/ боядисване на прежди и др. На същото място, в най-ново време, е изграден Новият квартал, само от нови къщи, от времето на 70-80-те години на XX век. Според народната етимология, м. Башарате носи името на младо момиче, отнело живота си, за да съхрани своята християнска вяра при Ислямизацията, извършвана от османските турци. Махала Чукарка се намира на стръмно място /Чукар/ и оттам идва името й. Твърдни край се намира в края на селото /отвъд/. Махала Белите камъни е отдалечена на 4 км от селото. Там има естествена варовита чукара и това е дало названието на махалата. В тези скали са намирани части керамика и различни древни монети от II- I пр. Хр.

Родове

Известни родове в селището са:

  • Агушеви
  • Байрямови, Бекирови, Бодурови
  • Гурлеви
  • Джандеви
  • Камбурови, Караякупови, Кърлеви,
  • Меркови, Мушкови
  • Топови, Топчиеви, Травлеви, Татарови,
  • Чаушеви, Чуркалови

Значими събития

Значимите исторически събития за с.Старцево са тези, които са значими и за България като цяло. Едно от събитията е падането на селото под Османска власт и Помохамеданчването на населението му. Има сведения, че днешната джамия е построена на основите на църквата „Свети Атанасий“. В селото няма заселен нито един поробител – нито преди, нито след Освобождението. Това може би е причината населението да съхрани абсолютно автентичния си български говор, в който се откриват много думи със старославянски произход и звучене. За християнската религия, изповядвана до Помохамеданчването, свидетелстват и много имена от топонимията на селото / Черквата, Попово, Света Неделя, Свети Илия, Попски ливади и др/.

Друго значимо събитие, което може да бъде наречено процес, е Хайдутството, което тече в продължение на векове. От песенния фолклор разполагаме със сведения за живота и дейността на известния местен хайдутин Дельо Войвода. В този район, до Гюмюрджина, е действала и четата на Капитан Петко Войвода.

  • Чумната епидемия от 1812-1813 г. води до запустяване на селото, като от 600 къщи остават 60-70 домакинства.
  • Значимо събитие е Освобождението от Османска власт, като за целия район, и за село Старцево конкретно, това не става факт през 1878 г., а едва през 1912 г., след края на Балканската война.
  • Мъже от селото участват и във Втората Световна Война, през I и II фаза, на фронтовете в Унгария и Югославия. Общият брой на участниците в тази война е 46 души, от които – двама загиват на фронта.
  • През 1925 г. отваря врати училището в с. Старцево, а през 1961 г. е преместено в нова сграда.
  • През 1960 г. е построено читалището с богата библиотека и киносалон.
  • През 1998 г. е построена църквата „Свети Атанасий“.