Компостиране

Намаляване и оползотворяване на отпадъците

Можем ли да направим нещо, за да намалим боклуците, които дори като „изхвърлим“ не отиват много далече от нас – стоят пред входа или се трупат на бунище на няколко километра? Не са ни пред очите, но изобщо не са си отишли. И преди всичко, това че са завързани в найлоново пликче и са в кофата отвън, не означава че нямат нищо общо с нас. Те са това, което оставяме след себе си, нашата следа в този свят.

Как можем да намалим отпадъците от дома си? Най-лесният начин е просто да купуваме по-малко. Най-бързо това се постига, като се пробва. Ако можем без нещо един или няколко дни, то вероятно можем и завинаги. Колкото „по-евтино“ е нещо, толкова „по-скъпо“ излиза то на природата и на нашето собствено здраве. Не на „далечната“ планета, която други много повече тровят в сравнение с нас, а на нашата частица от нея – градината, селото, региона.

Всички познаваме най-простите примери за ненужни покупки: пластмасови бутилки, найлонови торбички, малки найлонови пликчета, найлоново “стреч“ фолио, алуминиево фолио. Все неща, към които автоматично посягаме, защото сме свикнали, а всъщност можем и без тях. Можем да си носим и торба, и бутилка (метална, стъклена, пластмасова), можем да покриваме с кърпа, чиния, тава, капак от тенджера и др., няма защо всичко да ни е опаковано, само за да го занесем до къщи. И какво ще им стане на плодовете, ако се допрат едни до други в платнена или тъкана торба? Нищо, просто ще са спестили 4-5 найлонови пликчета. И на кремвиршите не им е нужно да са завити в хартия и после пъхнати в пликче, те си се продават „облечени“. Бананите също. Дините и пъпешите тоже. Да, сиренето сигурно ще протече, освен ако не сме тръгнали сутринta с празна кутийка в джоба, в случай че решим да купим една бучка на връщане, но има безброй други малки неща, които можем да си спестим – и на себе си, и на средата, в която живеем.

Когато си следим отпадъците, т.е. това, което оставяме след себе си, започваме да забелязваме какво всъщност истински ни е важно. Например, че основно в дома ни влиза и излиза храна. Излизат обелките от картофите, лука, доматите; развалените, попарените, нагнилите домати, чушки или круши от градината; тревата, плевелите и друго, което кравите не искат да ядат или просто си нямаме крава. Остават буркани, бутилки (стъкло), вестници, книжа (хартия) и море от пластмаса. Ако ограничим опаковките, найлоните и пластмасовите шишета, и събираме стъклото, остават почти изцяло неща, които могат да се рециклират: да влязат пак в употреба, да се използват отново, да са полезни. Сред тях преди всичко неща, които могат да се компостират и да се върнат в градината ни под формата на компост, за да я обогатят.

Какво е компостиране?

Домашното компостиране е златна възможност да оползотворим голяма част от битовите си отпадъци – основно остатъци от храна и градински отпадъци. Над 60% от съдържанието на кофата ни за боклук e всъщност органичнo – неща, които могат да се разградят по естествен път и да бъдат използвани отново и то за добро, вместо да гният по сметищата. Когато в кофата ни няма и пластмаси, бутилки и опаковки, то почти нищо няма да остане за изхвърляне в контейнера.

В ежедневието ни отпадъците за компостиране идват, разбира се, основно от приготвянето на храна и работата в градината. Те включват най-общо:

• обелки и части от плодове и зеленчуци, както и други остатъци от храна
• черупки от яйца, утайка от кафе, пакетчета чай, цветя
• сено, окосени треви, оскубани плевели, дървесни клони, слама, листа

Към тях можем да добавим и кухненска хартия, кафява хартия, кашони.

Самото компостиране е смесване на тези материали в подходящо съотношение, така че да се подпомогне процеса на разграждането и получаването на компост, който е изключително богат на хранителни вещества и подходящ за наторяване на градинските култури, стайните цветя и като цяло за възстановяване на органичната материя в почвите.

Отпадъците се разделят  на  хранителни отпадъци, “зелени” отпадъци, съдържащи азот (N), и “кафяви” отпадъци, съдържащи въглерод (C). Зелените  са тези,  които са свежи  и влажни, а кафявите  са  сухи и съдържат повече въглерод (C).

„Зелени“ – богати на азот (N)	„Кафяви“ – богати на въглерод (С)	Хранителни отпадъци
Обелки от зеленчуци и плодове Стайни и градински цветя Прясно окосена трева Изсъхнали цветя Оборска тор Утайка от кафе Пакетчета от чай Свежо сено	Изсушена трева и листа Слама Дървесни стърготини Слама Сено Вейки от клонки Хляб Макаронени изделия Картонени опаковки Черупки от яйца	Развалени плодове и зеленчуци Обелки от моркови, картофи, банани, динени кори Животински остатъци Негодна храна от животински произход Коремни вътрешности от животни Остатъци от реколтата Хмел, ядки, черупки, надробени (напр. от мелници, прекаран хмел) Дрожди Развалено семе Тютюневи отпадъци Брашно / талаш

За да се получи качествен компост е необходимо „зелените“ и „кафявите“ отпадъци да се смесят  и да бъдат в съотношение C:N  = 30:1 или на 4 части С- въглерод добавяме 1 част N – азот.

Тъй   като   „зелените“   отпадъци   се  разграждат   бързо   а  „кафявите“   бавно, процесът на компостиране се забавя когато няма достатъчно “зелени” отпадъци. Когато количеството им се увеличи  много в сравнение с „кафявите“,  се увеличава количеството на образувания амоняк – газ с неприятна миризма.

Голяма  част  от  кухненските   и   градинските   отпадъци  могат   да  се компостират. Има обаче и такива, които не трябва да компостираме:

Отпадъци подходящи за компостиране

Отпадъци забранени за компостиране

Обелки от зеленчуци и плодове (C:N=12-20:1) Остатъци от хляб Макаронени изделия Торбички от чай Утайки от кафе (C:N=20:1) Черупки от яйца Стайни и градински цветя Прясно окосена трева (C:N=19:1) Изсушена трева и листа Слама (C:N=80:1) Дървесни стърготини(C:N=625:1) Картонени опаковки (C:N=150-200:1) Салфетки Вестници (C:N=170:1) Негланцирани рекламни брошури и диплянки Естествени влакнести материали Платнени остатъци от памук и вълна без примеси на синтетични влакна Оборски тор (C:N=20:1)

Месо, риба и кокали Млечни продукти Мазнини и масла Сготвена храна Изпражнения от домашни любимци Въглени и остатъци от изгорели въглища Остатъци от синтетични платове Пластмасови отпадъци Метали Заболели и инфектирани растения

За компостирането са важни следните фактори:

• наличие на достатъчно кислород (в използвания контейнер или купчина да влиза достатъчно въздух, основно като сместта се разбърква и размесва редовно)
• оптимално количество влага (да се следи влажността на сместта и да се регулира чрез добавяне на съответните отпадъци или вода)
• правилно съотношение между въглерод и азот (от кои отпадъци колко се добавя)
• размера на частиците (добре е отпадъците да са нарязани на дребно)
• температурата (при по-висока външна температура разграждането тава става по-бързо)

Какво ни трябва, за да компостираме?

• Контейнер или място за купчина
• Отпадъци
• Редовно разбъркване
• Постоянство

Какво печелим, когато компостираме?

Намаляваме драстично количеството „боклук“ на дома си – намаляваме неприятните миризми, развитието на вредни организми, прахосването на хранителни вещества, замърсяването на околната ни среда.

Увеличаваме нивото си на полезност, създаваме материал, който е изключително полезен за градината ни, помагаме на почвата да се възстанови, отглеждаме по-вкусни и здрави плодове и зеленчуци без химия и отрови, превръщаме се в полезна част от кръговрата на природата.

Източник: Ръководство за домашно компостиране, издадено от Министерството на околната среда и водите