Атракции

Връх „Света Неделя“, заедно с параклисите „Св. Равноапостоли Константин и Елена“, „Св. Атанас“ и „Св. Неделя“, намиращи се на едноименните върхове около Златоград, формират така наречената „Кръстата гора“. Върхът се намира на 8-10 км северозападно от Златоград, по пътя за Неделино, в отсечката между Старцево и Неделино. Висок е 865 метра. Върхът е с широк обзор и разкрива гледка на старата островърха крепост Устра над град Джебел, планинският масив Алада над град Неделино, връх Св. Илия между гр. Неделино и с. Падина, връх Каракулас над Загражден и др.

Според местни историци, връх „Света Неделя“ край Златоград е бил удобен за крепост – за отбрана и сигнализация на далечни разстояния. Тук се палели сигнални огньове, чиято светлина се виждала чак в Беломорието. И днес при ясно време в далечината може да съзрете проблясъка на гръцкото море. Това и обяснява самото построяване на крепостта точно тук.

Върхът и крепостта били мощно отбранително съоръжение в борбите срещу турските завоеватели. Затова още в първите набези крепостта е опожарена и опустошена. Било е обрасло в дъбова гора, в която са скрити останките от крепостна каменна стена, стълбища, пътеки и други помощни постройки. По-късно там е построен параклисът „Света Неделя“.

Каменна плоча, сложена на видно място в параклиса, разказва за Гаази Сефедин паша и ордата му, които месеци наред обсаждали манастира, обричайки хората вътре на глад и жажда. А заповедта била:

„Бастисайте манастира.Камък върху камък да не остане, а гяурите избийте до крак!“

В един хубав есенен ден на стената излязъл човек – като сянка излязла от гроба. Изтръпнали от страх и ужас, под стената се струпали еничари. Тогава човекът – скелет едвам чуто промълвил:

„Всички са мъртви и аз ще умра, но от нашата кръв ще се родят онези, които ще освободят земята ни.“

Казал това стареца и паднал с отворени очи, сякаш и в смъртта си искал да вижда планината – красива като приказка.

Векове след това вярата в Света Неделя е все така силна. Който и местен да срещнете на върха, ще ви разкаже за тукашния имам Ахмед Куцов, който се споминал преди около десетилетие. Макар и мюсюлманин, дядо Ахмед силно вярвал в светицата, затова живеел в колиба до самия параклис. Когато бил по-млад, се разболял тежко, а лекарите не му давали никаква надежда. Докато една нощ не се пробудил от лек ветрец, който го погалил като нежна девическа длан. Когато отворил очи още сънен старецът зърнал силна светлина през процепите на старата дървена врата. С разтуптяно сърце Ахмед прекрачил прага, а пред него млада и красива стояла Света Неделя. Имамът смирено коленичил пред Светицата, а сълзите кротко се стичали по лицето му. И тогава тя му рекла:

„Стани човече вече всичко е наред. Вярата ти в мен те спаси.“

Усмихнала се благо и сетне бавно се изгубила в светлина. От тогава Ахмед живял още 19 години без да боледува, но не минавало и ден без да запали свещичка в храма на светицата и без да твърди, че „мястото не е празно.“

Днес Света Неделя освен, че приютява вярващите и надяващите се на чудо, събира млади и стари – дошли просто да вдишат глътка чистота и спокойствие.

Белите камъни е планински връх над село Старцево. Името идва от оголените бели варовикови скали, от които е изграден върха. От него се разкрива великолепен изглед, обхващащ почти целите източни Родопи. Гледката е неописуема – едно море от планински вериги, долини, гори, китни села и градчета.

Археологическите наблюдения на върха показват, че в дълбоките цепнатини на скалите траките са поставяли монети, керамични съдове, жито, просо, а след това замазвали цепнатината с глина. Археолозите предполагат, че това са дарове – жертвоприношения на хтоничните (подземни богове) и определят върха Белите камъни като антично светилище. Ако се съди по датировката на намерените монети, то е функционирало от Vв. пр.Хр. до ІVв. сл.Хр., т.е близо хиляда години. Вероятно при обявяването на Християнството за официална религия в Римската империя през 330 г. светилището е било изоставено.

Най-внушителният исторически обект, разположен в местността “Белите камъни”, е светилището, посветено на Бога-Слънце. То е най-голямото между уникалните светилища, разположени край пътя между Перперикон и Златоград. Слънцето е изначален космически и религиозен символ. Безспорно пред него са се прекланяли и обитателите на изсечения в скалите край град Кърджали монументален древен град Перперикон. Най-ранните археологически находки от него са от Енеолита (VІ – ІV хилядолетие преди Христа). Разкритата за туристи част от Перперикон е действително впечатляваща и заслужава да се види от всеки един привърженик на културния туризъм. Град Кърджали с Перперикон и Златоград със светилището на Бога-Слънце са взаимосвързани – още от времето на древните езически религии и култове. Това потвърждава и съвременния откривател на Перперикон проф. Н. Овчаров. След като разяснява същността на “няколко уникални светилища”, посветени на Бога-Слънце (край селата Мъгляне и Ягнево), разположени по пътя между Кърджали и Златоград, той отбелязва: 
“…всички посочени светилища се ситуират в огромен кръг от планини с диаметър десетки километри. В неговия център е върхът “Белите камъни” над с. Старцево, Златоградско. На това известно отдавна грандиозно светилище се откриват изключително много оброчни предмети и изобилна керамика. Изглежда, че именно то е било главно средище на изповядвания култ към Слънцето.”